Dear Diary

Dear Diary,
FUCK YOU! You're a 100% useless ... Damn.. Have you ever helped me solve anything? All you do is sit there on the desk and beg me for personal information. You're no friend of mine. The only thing you've ever done to me is make my hand hurt from all the writing in you... And for what? I'm sorry Dear Diary... Fuck you. I'm throwing you away tonight and I never wanna see you again..

Look around

Дни след това, той седеше...Не беше мръднал от това тъмно място. Хората сякаш го подминаваха, без дори да го забележат, а той се втренчваше в тях нуждаейки да си спомни какво беше животът. ГЛедаше тези сенки, които минаваха покрай него, макар че когато се замислеше, сянката беше той, а всички останали бяха просто цветни петна продължаващки напред. Беше ли възможно това? Можеше ли и той? Не, това беше прекалено. Беше стоял тук прекалено дълго време, за да знае че вече няма мърдане. Нямаше и воля. Тук му беше добре. да, вярно е, беше сам. Но какво то това? Така беше прекарал целия си живот и му беше добре! Изключително добре! Е, понякога се усещаше нуждата от контакт... Но и тя като всичко друго минаваше... Тук нямаше какво да прави. Но пък не е като да е правил нещо смислено през живота си. Живееше в свой собствен свят... Но не живеят ли всички в една малка собствена вселена? На него просто му беше прекалено добре в неговия малък измислен живот и рядко излизаше от него. За какво му беше? Навън беше гадно. В същност, живоът му беше отражение на мястото, на което се намираше в момента. Нищото. Между живота и.. каквото и да има там от другата страна. Истината е че той сега седеше и.. и... и това беше. Беше забравил даже мечтите си, които толкова дълго пазеше в себе си.Това пък как стана? Единственото, на което той дъжеше бяха точно мечтите му. Това го крепеше. А сега не можеше да си спомни и една. За него те бяха лъчите които го водеха из ежадневието, които тоий стискаше ревностно с надеждата някой ден те да бъдат осъществени. В същност това беше единственото, което си струваше в животът. И сега, всички до една бяха безследно изчезнали. Колкото и да се мъчеше не можеше да хване и един свой блян. За смека на това помнеше всичко останало. Мизерията, която го подтискаше всеки ден. Помнеше празнотата която усещаше през по-голямата част от житейския си път.Помнеше всяко разочарование, всяка лъжа, всеки един предател. Докато не се затвори сам в себе си и въображаението си. Единствените спомени останали от тогава са за празнота и ... И нищо друго.. Забравил себе си напълно. И сега какво? Сега нещаа са същите, но на друго място. Място, на което виждаше останалите, от които се беше изолирал толкова време. И те бяха щастливи. Животът им беше приключил, но те бяха щастливи! Продължаваха напред към вратите. Онези големи врати, които той не смееше да отвори. Не му се занимаваше. Не го интересуваше. Вярвае че краят е край, а не продължение. Но пък тези същества, независимо колко заблудени... Те вървяха напред. Всички до един. И сега никой не забелязваше неговото... Не, той не съществуваше вече и сам си беше виновен. На всички им беше писнало от неговото състояние преди много време.. И за това винаги е бил олицетворението на самотата.
И тогава той се изправи. Защо? Не беше ставал от както беше пристигнал и искренно вярваше че не иска да го прави. И все пак..
Когато не направиш нищо през целия си живот имаш право на един последен избор. Въпросът е дали ще го вземеш... И, мамка му, той го взимаше! Дали от инат или някаква не-толкова подсъзнателна нужда той тругна заедно с останалите! Вървя с гордо вдигната глава. Не му беше пукало за нищо през целия му живот. Защо да започва сега? Крачка, после втора и за миг се озова на осветено място, гонещо мрака пред 2 идентични врати. А сега какво? Дали да не се върне? Не! Смело напред! Протегна се и отвори едната врата. От вътре го лъхна топлина. Мразеше я. Целия си живот беше воден от студа. Жегата не му понасяше. От вътре се носеше аромат на пламъци, горящо дърво. И все пак влезе...
Може би все пак беше по-добре да си някъде, без значение къде, отколкото да си в абсолчтното нищо...


---
I can't be held responsible for the things that come out of my mouth...

Life

"Life, is like a grapefruit. [...]it's orangey-yellow and dimpled on the outside, wet and squidgy in the middle. It's got pips inside, too. Oh, and some people have half a one for breakfast."

~Douglas Adams

A na men mi se spi!

Ni6to drygo nqma zna4enie... Na men mi se spi! Fuck dulboki proniknoveniq i razni drygi podobni prostotii! Na men mi se spi! I ako nqkoi o4akva ne6to ymno, genialno ili dori smisleno... Da si go tursi pod legloto. Na men mi se spi i otri4am su6testvyvaneto na vsqkakvi takiva izmislici. Na men produljava da mi se spi! Taka 4e otivam da spa. Byditelite se s4ypiha. Za6toto na men mi se spi! Spete i vie, ako ne iskate da se ymorite!
Leka no6t

LITTLE JOHNNY'S CONFESSION

THIS MORNING
...................being rather young and foolish
.........I borrowed a machinegun my father
.........had left hidden since the war, went out,
.........and eliminated a number of small enemies.
.........Since then I have not returned home.

This morning
.......swarms of police with tackerdogs
.......wander about the city
.......with my description printed
.......on their minds, asking:
.......'Have you seen him ?
.......He is seven years old.
.......likes Pluto, Mighty Mouse
.......and Biffo the Bear,
.......have you seen him, anywhere?'
This morning
.......sitting alone in a strange playground
.......muttering you've blundered, you've blundered
.......over and over to myself
.......I work out my next move
.......but cannot move.
.......The trackerdogs will sniff me out,
.......they have my lollypops.

-Brian Patten

Dnevnicite na edna lekciq

Ден: 1ви ( стаз женска)
Дата: днешна
Продължителност: безкрайна!

Шепа хора седят н баанките на 45та аудитория в ректората на Софийския Университет. Хората са шепа, но до преди малко бяха две шепи. Но уви, рефлексите за самосъхранение на мнозинството се обадиха и не им позволиха да присъстват на III част от тази лекция. Желанието на организма да се самосъхрани непокътнат да изтърпят още 45 минути на въпросното даскалско плямпане, защото ако се осмелят може изведнъж да възникне у тях неустоимо желание за самонараняване.
По-смелите от нас са тук. Тези с по-силна психика преживяват този момент намлко по-лесно. Другата част от групата, обаче, вече започва да показва признаци на сериозни психически щети, нанесени на скоро. В задния ляв край на банките е наи тежко. Чува сенепрекъснсато удряне на кост в дърво.Обърнеш ли се, гледката е зрелищна. Виждаме младите първокурсници да забиват главите сис всички сили в най-твърдото нещо около тях. По-хитрите, обаче, сипомагат. Те се удрят глава в глава и пръски кръв вече красят болнично зелените стени. Вече 3ма от нас решиха да предприематпо-фатални мерки. Те се хванаха за ръчички и скочиха през прозореца. Но дори и това не успя да ги избавиот мъките. Вместо очакваното " Аааа, *туп*" се чу "*туп*, Ааааа", понеже сме на първия етаж. Седналите на първите банки вече са се свили като ембриони и се клатят напред-назад, мърморейки нещо под носове.Очите имса почервеняли и погледите им са зомбирани. Момичетата зад мен обсъждаи как да прекратят насилствно това мъчение. Джак Изкормвача,Менсън и Бънди могат само да мечтаят за тяхната изобретателност. Те не само планират начини за спиране на жизнените функции на лекторката, но и вече имат пълен план на стаята замъчения, която даже включва стаичка за отдих между мъченията и творческа стая за измисляне на нови.
Повечето от нас вече паднаха в тази нечестна битка. Още малцина се държим, но скоро и ние ще паднем жертви на образованието и неговата история.
Лекторката е хванала жезъл, а отровно лилавата и пелерина се вее зад нея. Гласа и причинява физическа болка, а от врящия казан, с душите на древни педагози, пред нея излизат измъчени писъци. Това е и нашето бъдеще.Скоро дшите ни ще се присъединят към тези на Платон и Кант.
Надежда една ми остана- че някой някога ще предупреди човечеството за това зло, което тегне над него. Че нашата грешка, стоически да стоим на лекции, няма да бъде повторена и младите души ще останат цели и непокътнати. Пазее се, колеги!!


"За съжаление ще имапразници"

---THE END---
i can't be held responsible for the words that come out of my mouth.

You gotta look for the magic If there's a way there comes a time // Keep it straight and simple From the head, then the heart

Obgraden ot krasota. Tova be6e edinstvenoto ne6to koeto se vurte6e v glavata mi v dadeniq moment. Navsqkude okolo men, moje6e daje da pomiri6e6 krasotata. Ne 4e nqkoga bih spodelil tezi misli s nqkoi, vsi4ki okolo men me mislqt za korav nepykist, koito podsvirkva na mackite i koito 6te otide pri purvata, koqto my haresa bez da my pyka kakvo 6te stane. Da... Nikoga ne sum bil takuv. Pokazvah se takuv, no na nikoi ne e izgodno da razbere istinskata mi su6tnost. Ne e rabota na koito i da bilo, 4e ako se zapoznaq s nqkoe momi4e v bar, nezavisimo kolko dosadna otvratitelna i otbluskva6ta e bila, pak mi e gyzno ako po edin ili dryg povod ne i zvunna na sledva6tiq den. Prekaleno mnogo infromaciq 6te poly4at, ako im spodelq, 4e 6te ostana s nai-neskoposanoto momi4e, nezavisimo kolko e zle v lelgloto, stiga da moje da me nakara da se smeq. I ,po dqvolite, za6to da kazvam, 4e vqska subota otivam pri maika si s edin byket cvetq i i kazvam kolko mnogo q cenq. Tova e li4na informaciq! Nikoga ne bih spodelil tezi ne6ta s nikoi. Nikoga ne bih spodelil kak me e nakarala magiqta na debrite na tazi gora da se po4yvstvam. No vse pak, takova 4yvstvo ne me e izpulvalo do sega. Kato se zamislq nikoga ne sum i pravil tova koeto napravih dnes. Pisna mi.. Omruzna mi da seda v poredniq odimen bar, v koito nosa si ne moje6 da vidi6, s tui nare4enite mi "priqteli", koito mnogo dobre znam, 4e si pravqt statistika kolko madami 6te zakova i taino zalagat koga nai-nakraq nqkoq 6te me otreje. Da piq porednata razredena bira, za6toto na nqkoi my se svidqt parite da predlaga ka4estvena i da gledam bezcelno v ne4ii bust. I za tova prosto stanah. Metnah nqkakvi pari na barmana... I izlqzoh bez da kaja dyma nikomy. I doidoh tyk. Gorata koqto e na 50km ot grada, no koqto e nai-spokoinoto i zaplenqva6to mqsto na sveta. Nqvsqkude okolo men ima6e ogromni stari durveta.. I sled kato podminah i posledniq nadpis tip "Go6o + Mimi", izdqlkan na nqkoe ot tqh, nai-nakraq nqma6e i namek za 4ove6ko su6testvyvane. Tova iskah, tova turseh. Izlegnah se na trevata, oprqh glavata si na ne6to koeto prili4a6e na duner i prosto zapo4nah da gledam. Da gledam, da mislq... No ne mi trqbva6e ni6to drygo. Nikakvi svetski pri6tqvki i izli6iq. Nebeto be6e sinio... Tolkova sinio, tolkova 4isto... Samo edin oblak kisne6e na nego, no makar i edinstven ne izglejda6e samoten. Slun4evite lu4i se promy6vaha skri6om izmejdy listata na durvetata.. A te... tolkova zeleni... Tolkova prekrasni, tolkova neopisyemi. Sunyvah li? Ne, bolkata v krusta mi napomnq6e na realnost. Bqh padnal dokato vurvqh iz gorata. Po grub, mai be6e vurhy nqkakuv klon. Kakvo zna4enie ima6e. Zagleda6 li se za mig v prekrasnite cvetove koito te zaobikalqt i zabravq6 za vsqkakvi nezna4itelni podrobnosti. Zasly6a6 li se v neveroqtnite razgovori na gorskie ptici i dori ne zabelqzva6 mokroto petno na rizata si ili malkata 4ervena lokva, kqoto se obrazyva pod teb. V tozi moment se 4yvstvah vsemogu6t, nedostijim. Moje bi bqh? Tazi kartina me vduhnovqva6e... V glavata mi se vurtqha misli za su6testvyvaneto kato cqlo, vurposi 4iito otgovori nikoga nqma6e da nemerq, vuprosi za moeto su6testvyvane, 4iito otgovori mi pri4inqvaha edva li ne fizi4eska bolka. Zamislq li se kakvo sum pravil prez jivota si iskreno se otvra6tavam ot sebe si. I taka misul sled misul, izvod sled izvod se otnesoh... Nebeto ve4e be6e 4erno i malki zvezdi4ki ble6tykaha, a slunceto ve4e ogrqva6e nqkoq dryga gora v drygiq krai na zemqta. I v tozi moment v dale4inata se poqvi figyra... Tumna figyra s ree6to se 4erno nametalo i ogromna ka4ylka.. Stresnah se... Ne o4akvah dryg 4ovek da nameri tova mqsto, osobeno po tova vrema na denono6tieto. Imaiki vpredvid mraka ne o4akvah vuob6te da me zabeleji i vqrvah 4e 6te me zadmine. No tq napravi to4no obratnoto. Figyrata doide to4no do men i me gleda6e. 4aka6e da se izpravq. Za6to puk ne? Stanah i vidqh kakvo se krie6e pod 6irokata 4erna pelerina. Izpod ka4ylkata me gleda6e lice, tolkova krasivo i zaplenqva6to, kolkoto i samata gora. Mlada jena s dulga 4erna kosa i 4erni o4i, vpereni vuv men , 4erveni ystni i perfektno tqlo. 4asove li sedqhme i se vtren4vahme edin v dryg ili samo sekyndi, neznam, no iskah da q celyna. Ne kakto celyvah "zavoevaniqta" si v kru4mata, a kato nqkakuv instinkt, vse edno be6e tova, koeto cql jivot sum 4akal da napravq, tova za koeto sum suzdaden. No ne mojeh da pomrudna. Bolkata vuv krusta mi stava6e vse po intenzivna, no produljavah da q prenebregvam. Gledah q.. I Imah 4yvstvoto 4e pove4e ne moga da di6am.. Navede se kum men i me celyna.. Ili po skoro ystnite i pogaliha moite... Nejno.. Prekrasno... Neystoimo.. Tolkova mnogo iskah o6te i vse pak tova mi be6e predostatu4no. Zapali pojar ot 4yvstva v men. Otvorih o4i sled celyvkata i vidqh kak tova bojestveno suzdanie, zaplenilo cqloto mi su6testvo samo s edin pogled, za mig se prevru6ta v yjasqva6to s6testvo, s otvratitelni 4erti,ot koeto oba4e vse o6te luha6e izq6testvoto na predi6niq my obraz.
Tova be6e. Taka zavur6i moq jivot. S edin orgazum. Nai-prekrasniq orgazum v izmisleniq mi jivot. Ne fizi4eski - sega te mi se stryvaha ni6tojni, bezsmisleni, nedostatu4ni- a dy6even. Dy6ata mi svur6i, otvle4ena ot plenitelnoto izq6testvo na edna krasiva nepoznata v gorata, jivota mi su6to, otnet ot su6toto tova su6testvo s edna magi4eska celyvka.

---THE END---
I can't be held responsible for the words that come out of mym outh.

Coffee

Vdignah glava ot buroto i poglednah prez prozoreca. Ve4e be6e stanalo tumno, a se 4yvstvah sqka6 toky 6to sum sednala. Celiq ofis be6e prazen. Neveroqtna gledka. Tyk postoqnno ima6e hora... Desetki hora, zaburzani kato v istinskiq jivot, zamisleni, vseki za problemite si. A sega... Sega be6e prazno. Ne se 4yvaha nito celenaso4enite stupki, nito postoqnno zvunq6tite telefoni, nito sekretarkite, klukare6ti do ma6inata za kafe. Nqma6e nikoi...
Trqbva6e da stana... Trqbva6e prosto da se raztup4a. Ne bqh stavala ot stola 4asove nared i makar purvona4alno da ne bqh ysetila se bqh shvanala. Poteglih kum toaletnata. Stignah do mivkata i prosto napliskah liceto si s voda... Prekrasna, ledeno stydena voda. Kogato poglednah v ogledaloto 4ak se izpla6ih. Imah tumni senki okolo o4ite i cqlat bqh podpyhnala. Kosata mi be6e ro6ava, vse edno s 4asove sums edqla na prozoreca i sum se naslajdavala na vqtura, koito se yse6ta po poslednite etaji na nebosturga4ite. Sled kato se poopravih malko be6e vreme da se vurna kum rabotata si, no ne mojeh. Blizo polovin denono6tie se bqh borila s porednata ka6a, yredena ot porednata stajantka, naeta o 6efa samo zaradi napompaniq i bust. Vse nqkoi trqbva6e da zamazva polojenieto. Vse pak otidoh do buroto si i pribrah kosata si, izpolzvaiki edin moliv kato aksesoar. Ne6to ne be6e nared. Bqh ybedena, 4e bqh ostavila telefona si na buroto. Sega go nqma6e. Poraztursih se malko i go namerih v ko64eto za boklyk, izklu4en. Sigyrno go bqh bytnala dokato turseh onezi dokymenti. I vse pak se yse6ta6e ne6to razli4no vuv vuzdyha. Prosto yse6tane. Kakto, kogato nqkoi te gleda. No bqh sama. Nqma6e nikoi okolo mene, a v ofisa nqma6e daje kameri. Pomislih si 4e sigyrno sum prekaleno izmorena i imam nyjda ot kafe. TRugnah kum ma6inata i zapo4nah da yse6tam aromat. Prekrasniq, zavladqva6t aromat na aftershave. Po dqvolite trqbva6e mi kofein.
IZvadih edna moneta ot djoba si. Pysnah q v ma6inata i zaka4akah. Ysetih ruce na ramenete si. Tolkova priqtno dokosvane, a posle i nejni celyvki po vrata, otpyska6ti, zaplenqqva6ti. Rucete zapo4naha da me masajirat nejno, a celyvkite da stavat vse po strastni i po strastni, vse po hybavi i po hybavi. Rucete se pluznaha nadoly kum laktite mi i togava se ysetih. Kakvo stava6e. Opitah se da se oburna, no rucete me sgrab4iha silno pri4inqvaiki mi bolka. OPitah da se oburna otnovo i tozi put yspqh, no dali ne me izpysna naro4no. Tumna figyra, ot koqto ne se razli4ava6e ni6to osven izvaqniqt silyet. Tumna figyra, koqto otnovo me sgrab4i za rucete. I otnovo po4na da me celyva, nno tozi put edna ideq po nadoly. Zapo4nahd a se borq, da se durpam, da ritam i nakraq yspqh da se otskybna. Zapo4nahd a bqgam. Toi zapo4na da me goni. Stignah do izhoda, no vratata be6e zaklu4ena. Zaydrqh po malkoto prozor4e v gornata i 4ast i nakraq go s4ypih. Stuklata zaletqha navsqkude i predi da yspeq da napravq kakvoto i da bilo toi me hvana otnovo... Tozi put o6te po silno. Produljih da se borq, no sega ne me pysna. Obgurnal me silno, produlji da celyva vrata mi, ramenete mi, gurba mi. Kolkoto i da se opivah ne mojehd a se izmukna, a kolkoto po byrna stavah tolkova pove4e zahvata se vpiva6e v men. Oburna me rqzko kum stenata i a se ydarih v neq. Produljavaiki da me stiska ystnite my se pluznaha kum dekolteto mi... Hvana s ednata si ruka moite dve nad glavata mi, a s drygata razkusa rizata mi. Celyvkite my slizaha vse po nadoly i po nadoly, dokato ne stigna zurnata mi, s koito ezika my po4na da si igrae. Opitvah se da se drupna, no stava6e vse po nevuzmojno i vse po nevuzmojno. Topla vulna oblq tqloto mi, kogato toi po4na da me dokosva na mesta, koito ne bqha dokosvani ot nikoi predi nego po gryb na4in, kakuvto ne mojeh id a si predstavq. Kitkite mi, pritisnati kum stenata ot dlanta my, izpitvaha bolka. Sladka bolka, 4iqto krasota me blazne6e po otvratitelen na4in. Ve4e dori ne smeeh da mrudna, kogato toi me hvana i me metna na poda. Igrae6e si s men, sqka6 bqhnqkakva izvratena fantaziq. Stuklata ot s4ypeniq prozorec razkusaha kojata mi, a toi zapo4na da blije kruvta i da celyva ranite mi. Ve4e nqma6e smisul ad se opitvam da izbqgam. Zapo4nah i az da go dokosvam. Plutta my be6e sqka6 nerealna, noprekrasna. I togava stanahme edno. Bavno i nejno, no sus vseki mig stava6e vse po burzo i grybo. Vse pak ne spira6e da me dokosva, da hva6ta silno gurdte mi i da vpiva nokti v men. Neopisyema bolka... Po tolkova mnogo pri4ini. Vse po burzo i vse po burzo, dokato ne izpadnah v totalen ekstaz. Zapo4nahd a vikam. Ot bolka, ot strah, ot ydovolstvie. I togava toi iz4ezna. Sqka6 nikoga ne e bil tam. Ysetih samo rukata my da gali kosata mi, no nqma6e nikoi.
Lejah tam pred vratata na izhoda o6te 4as, dokato nakraq ne subrah sili da stana i da obleka prodranata si riza. Otidoh do buroto si bruknah v poslednoto 4ekmedje i izvadih kytiq cigari i zapalka. Zapalih. Sednah na buroto i se zagledah v plamuka. Cigarata se stopqva6e sus vsqka drupka, su6to kato moeto dostoinstvo. Sus vsqko moe dvijenie v men narastva6e ynijenie. Otvratih se ot sebe si, ot tova koeto si bqh p ozvolila da napravq. No kakvo v su6tnost be6e to?


---THE END---
I can't be held responsible for the things that come out of my mouth.

"Тя е неоткриваема..."

- Doide li?
-O6te q nqma...
-Kude e ?
-Ot kude da znam. Da ne bi da si vdiga telefona?

- Trqbva6e da e tyk predi 4asove!

- Dobre kakvo da napravq! Ne sum i gleda4ka! Kazah i 4e tova e ne6to vajno i trqbva ne samo da e navreme, no i da e tyk.

- Sigryna li si 4e e razbrala?

- Povtorih go izri4no nqkolko puti.

- Nqma q.

- Vijdam.

- Koga 6te doide?

- Kazah ti ve4e, ne znam i ne moga da se svurja s neq!
- Za6to?
- Ne si vdiga telefona.

- Zvunni i otnovo.

- Ne vdiga.

- Zvunni i otnovo

...

- Sega si e izklu4ila telefona!
- Kak taka?
- Emi taka "Abonata vremenno ne otgovarq ili e izvun obhvat"

- Kak taka?!?

- Emi taka! Nqma vruzka s neq.
- Zvunq li y tqh?
- Da- sekretarq. Ostavih ve4e 10 suob6teniq.

- Zvunq li na priqtelkata i? Onq mijavata deto se visi v 4akalnqta..

- Nqkolko puti. Ne q e vijdala ot v4era, kogato e izlqzla za rabota.

- Kude e ?
- Ne znam... Tq e neotkrivaema...

***

Znaete li tezi momenti, v koito edinstvenoto ne6to koeto iska6 e samota. Samotata ot koqto bqgame cql jivot. Moment, v kotio vsi4ko da e dale4 ot teb i ti da si dale4 ot vsi4ko. Da ne te poznava nikoi naokolo. Da nqma i koi da te poznava ili da ne te. Da ne te tursi nikoi. Da lepnete na jivota si edna tabelka "DO NOT DISTURB" i horata da ne priparvat do li4noto vi vreme i prostranstvo.

Po dqvolite kolko blenyvah za ne6to takova. Meseci nared iskah prosto sveta okolo men da iz4ezne, bilo to za 4as-dva.. Da buda na mqsto, kudeto nikoi nqma da 4yva vikovete mi.
Zaobikalq6tiq me svqt po4na da se priblijava prekaleno mnogo. Bqh zapo4nala da se zady6avam. Prekaleno mnogoto jivot okolo men po4na da zakriva krasivite gledki ot jivota, a az iskah samo da di6am.
Znaeh 4e trqbva prosto da se durja i vsi4ko 6te otmine. Trqbva da poema dulboko duh i da iz4akam vuzmojnost da go napravq otnovo. No ponqkoga prosto ne moje6 da izdurji6 pove4e i se opitva6 da poeme6 ot malkoto kislorod koito te zaobikalq, moleiki se da e dostatu4no pone za malko. Pone kolkoto da ti dade sili da se bori6.

Za tova ne se pribrah onazi ve4er. Re6ih 4e ako se razhodq iz pystite ylici pone za malko 6te moga da subera mislite si .. I 6te moga da gi ignoriram. Vurvqh, bez da gledam ot kude minavam. Stupvah, bez da gledam v kakvo. Slivah se s fona na mrusniq tumen grad. Ironi4na e krasotata na tazi gledka. Ironi4no e kak nqkoi ot nai oni6tyjitelnite ne6ta sa tolkova prekrasni.
Vuevqh, po4ti prepyskah, prez mraka i izvednuj sprqh. Ne znam za6to. Ne znam kak. Ne znam dori kak razbrah 4e ve4e ne se dvijda. Ne mojeh da pomrudna. Ili ne iskah? 4yvah ne6to da se priblijava. Ne stupki, ne dvijenieto na vuzdyha. Prosto ne6to se streme6e da me dostigne, no sqka6 o4akva6e podhodq6tiq moment. Momenta, v koito 6te my pozvolq.

Mina prekaleno mnogo vreme, za da moga da se borq o6te. Vsqka kap4ica sila be6e izsmykana ot men bez predvaritelno predyprejdenie ili razere6enie. Ve4e nqmah i volqta da produljavam. Otpysnah se. Padnah na ylicata v 4iito centur bqh zastanala. Togava go ysetih. Duha na priblijava6toto. Lejah na zemqta 4akaiki da me spohodi sudbata ili ot nqkude da izsko4i moeto spasenie. Bez nikakva ideq kude sum. Bez jelanie da razbera.

Ostri nokti se vpiha v kojata mi kato skalpeli. Ne mojah dori da izdam zvyk dokato noktite vlizaha vse po navutre i po navutre, dokato me razdira vse pove4e i pove4e. Yse6tah kruvta pod men. Moq li be6e ili 4yjda? Imah li vuob6te jelanie da razbera tozi vupros? Interesyva6e li me kakvo stava? 2 svete6ti zeleni o4i me gledaha. Tova be6e edinstvenoto koeto vijdah. Sqka6 me primamvaha da spra da di6am, za da moga da se naslajdavam samo i edinstveno na tqh. Da spra vsi4ko, za da ne otnemam ot vremeto im. O4i koito me karaha da gi iskam. Te se priblijavaha, a az ne smeeh da mrudna. Noktite o6te bqha nqkude v mene, a az dori ne zabelqzvah pronizva6tata bolka koqto se razprostira6e iz cqloto mi tqlo. I togava 4ift ystni, prikrepen kum pritejatelq na O4ite, se vpi v moite. Zapo4na bavno da izsmykva vuzdyha ot drobovete mi. Da poema moq jivot v sebe si. Iskah li da se borq? Мойех ли да го спра ако исках? Разбира се 4е можех, но нямаше смисъл. Всичко щеше да продължи по старо му. Не исках това. Вече не можех да издържам фалшивата си усмивка и спокойния си глас. Отвращаваше ме че се бях осъвършенствала в лъжата, че съм добре. Писна ми да се преструвам и хората да ми вярват. Писна ми да се боря, но без резултат. Писна ми тази измислица да ме яде малко по малко. Сега поне ме изяждаше цялата, наведнъж. Забиваше се в мен, знаейки че вече искамд а се приключва, гледайки ме с тези хипностизиращи зелени очи. Краше ме да искам още и още от болката и избавлението, които ми предлагаше. Молех се да ме изсмуче цялата.

В далечината се чуха стъпки. Стъпки, които се забързваха повече и повече. Някой тичаше със всичка скорост. Тичаше, препъваше се, падаше и продължаваше да тича.

Аз бягах от реалността. Бягах от себе си. Докато очите ме поглъщаха. Телефона ми иззвъня и веселата мелодия изехтя из градските улици. Вече нямаше кой да я чуе. Собственото ми отчаяние разкъса и погълна всяка чатица от мене. Вече не беше останало нищо....

***

- Къде е?
- Няма я!

- Не можем да я чакаме повече!

- Не искам да я чакаме повече...

- Да тръваме...

- Няма да й звъня вече...

....

---THE END---
I can't be held responsible for the things that come out of my mouth.