D&D Diary _ 01

 Мисля, че това е четвъртото приключение, в което Котенца в Мазата се впускат. Спомените ми може да не са напълно коректни, така че този дневник е горе-долу. 

В ролите: 

DM: Боро

Кичка Клеричка (Ади)

Тошка със сила можка (Криси)

Сидюса (Amazonian dragon killer) (Све)

Пипи (MVP - Most Vulnerable Player) (Бояна)

Сесия 1

Тошка е в цикъл

Наш приятел (и работодател) Чарли ни праща на приключение, в което трябва да занесем златно ковчеже   на човек с името Алберт Нюнто, на когото нямаме описание (но както се оказа в по-нататъшни сесии - имаме писмо с инструкции). Това трябва да стане за възмможно най-кратко време. Пътя ни е м/у 6-11/12 дни. Не знаем какво пренасяме, но инструкциите ни са да не отваряме ковчежето каквото и да се случва. 

Пазаруваме, разпределяме багажерите и тръгваме. 

След известно време (дни) път, се натъкваме на гоблини и разбираме, че можем да бягаме. Решаваме да опитаме и от това нещо. Бягайки, все пак поваляме няколко от тях от разстояние. 

След още време се натъкваме на къщичка в гората, където се оказва че живее пророчицата Юлия. Тя гледа на кръвта на Сидюса и от нея разбираме, че в ковчежето носим злото, а по пътя към целта си ще минем през Червената земя, Хълмове с  шипове, Руини /имената трябва да се редактират, не бяха точно тея/. След като пророкува какво носим, тя оттегля по-ранната си покана да ношуваме у тях, но приема нашата покана на връщане от приключението да минем пак и да пием по ракия с нея. 

Червената земя

 Озоваваме се на земя, без никаква фауна. Дърветата са раздрани и поопърлени. Стигаме до къща с изгорял покрив, където има 2 опърлени трупа на хора от, известни на Сидюса, бандюги. Докато Пипи се опитва да проучи още нещо и да тършува къщата, успява да осъзнае, че на места пода скърца, но преди да успее да направи още нещо по въпроса, към къщата идва Червен дракон с човешка височина. Останалите от Котенцата влизат в къщата без покрив. Дракона каца на стената. Сидюса се опитва да му пее... Това... Не помага. Дракона литва и тръгва да се наежва да ни пърли, но Кичка го измагьосва да си ходи (Команда: Къш). По някаква причина Дракона си тръгва (въпреки че по принцип не разбира човешки). Тошка разбирва пода, в търсене на таен тунел изход. (Хвърля и зар,, т.е. ефективно - тошка се сбива с пода). Намираме ковчеже. Пипи го изважда и подготва третата си ръка да го отключи. Но преди да успее, Сидюса разбива ковчежето. Всичко супер, но дракона е тръгнал вече да се връща и компанията няма много време за реакция. Бързо става ясно, че няма как да му избягаме. Дракона се връща и всички решават да излязат (освен Пипи, въпреки че Сидюса е предложила да я износи навън). Кичка оставя златото на дракона, тъй като решаваме, че те са меркантилни създания и се надяваме, че след като му предоставим съкровището, той няма да се интересува от нас. Уви, това само разярява дракона повече. Пипи решава да измагьоса друг, по-голям дракон (черен? златен? не си спомням), с който да сплаши нападателя. Това проработва... за малко... Дракона се стряска, но веднага след това решава да нападне големия фалшив дракон директно с огън. Лошо... Фалшивия дракон е в къщата, където все още е и Пипи. Случва се чудо, и благодарение на височината на илюзията, огъня не успява да стигне до Пипи, която усеща жегата доста пряко, и избягва извън къщата. 

Компанията се разпръсква... И най накрая почва да бие по дракона, с различна успеваемост. За щастие дракона не успява да нарани нашите приключенци особено. В някакъв момент Пипи напада, спъва се и се озовава на едно коляно, предлагайки фиктивен брак на дракона. Тошка също се озовава на косъм от много кофти ситуация, но в крайна сметка дракона е понабит и тръгва да бяга, но Тошка гохваща за опашката и не му дава. Сидюса хваща шепа злато, натъпква я в гърлото на дракона, показва си цицата и гообезглавява. 

Край на Сесия 1

Сесия 2

В пълен боен капацитет

Компанията взима съкровището- злато и сребро - оставяйки скъпоценностите, но взимайки си всеки по нещо малко: брошка, пръстен, огледало...

Тръгва на път. 

Попада на скали, които решава да изкачи. На изкачване задухва пясъчен вятър, който разконцентрира всички, освен Пипи, която се скрива в качулката си. Стига благополучно до върха и започва дас е спуска. След някои тъпи моменти, ги нападат Орли. Всички се задържат и започват да се бият с тях във въздуха, освен Пипи, която се изтърсва мощно (защото като си сложи качулката, не успява да се скрие, но си спира видимостта). Останалите се бият с  орлите, а Пипи е на площадка по надолу. В някакъв момент се "сеща", че може да dash-не и да направи магия, с която заслепява орлите и те изпопадат. Компанията слиза на земята без повече препятствия, но вървейки, разбира че се е озовала в територия на неприятници, които оставят главите на враговете си на колове. Всички са изморени, някои с преполовени жизнени сили и решават, че няма да се справят добре в битка нощно време и ще търсят къде да нощуват. Не успяват да намерят скришно място, но се установяват някъде. Сидюса и Кичка свалят броните си, а Пипи остава да пази първи караул. Още в началото на нощувката, чува идващи създания и буди останалите девойки. Покатерва се на дърво и отива да дебне, това което идва. Кичка си слага само chainmail-а от бронята и се скрива в храстите. Сидюса остава без броня, но се скрива зад щита си, преструвайки се на камък. Тошка решава, че ще стои на място, зад а не вдига шум. 

Неприятниците се оказват орки - 8? на брой. Те подминават Пипи, без да я забележат, но виждат изправената Тошка и се запътват към нея. Пипи пие healing potion, Кичка се heal-ва (и двете - до някъде). Тошка започва да говори на орките, а Кичка изскача иззад храста и започва битката. Пипи убива един орк с първия удар с арбалета си. Двама от орките са шамани, единия праща 2 орка да търсят в посока идващата стрела. Тошка чупи магическия амулет на шамана. 

Моменти от битката:

Пипи се измагьосва да прилича на единия шаман и почва да дава насоки на 2та орка. Трети, от бойното поле гледа към нея (втория шаман)

Кичка си измагьосва надуваем чук

Шамана кара Сидюса да си пусне оръжието и другите орки да го изритат далеч от нея. 

Битка-Битка

Гонитба м/у Пипи и двата орка. Оказва се, че и те могат да dash-ват... Фак!

Пипи е практически на умирачка и почва вече да е само на жизнени сили. Биткката продължава, но в крайна сметка, нашите приключенци побеждават. 

Край на Сесия 2

Сесия 3

Сидюса е в цикъл

Приключенците преравят орките. Взимат 2 камшика (за Сидюса и Тошка) и една голяма верига с шипове на каиша. Орките изглеждат прясно драни от нещо. Скриват телата им и тръгват да търсят безопасно място за нощувка. 

През цялата нощ се чува звук от сова. Ту жално, ту разярено. Виждат началлото на руини, от които мирише на мърша, но решават да си легнат и да разучат през деня. 

На следващия ден отиват да разгледат руините. Там намират труп, смрад на мърша и множество трупчета... Пипи от дърво вижда, дишащо животно между стени. Отива да разгледа. Трупа се оказва от орк, но около него има и трупове на животни, които са оглозгани. Орка е убит, но не е изяден. На колона са вързани подобни вериги, като тази, която взеха от предните орки. С огледалото на Тошка и третата си ръка, Пипи вижда Owlbear, който спи. Двете вериги водят до него. Зад него има пещера, където се вижда труп на шаман орк, в чийто джоб блещука нещо. Пипи се връща при останалите, но по път си взима перо от Owlbear-a, което се намира в близост на трупа на обикновения орк. Пипи и Тошка отиват да джобят  мъртвия шаман. С третата си ръка Пипи взима светещото шишенце и двете успяват да се ометат, преди Совомечката да се събуди (макар че беше почнала да ги надушва).

Компанията продължава по пътя си. Малко са се забавили, но успяват да стигнат до града. Града е голям, вижда се разлика в класите на кварталите. Спират човек и започваат да го разпитват. Той не познава Албер, но им казва къде е кметството и библиотеката, но им намеква, че нещо лошо се случва в града нощно време, а библиотеката е точно в района на опасност. 

Стигат до библиотеката, но тя се оказва заключена и изглежда, че никой не е бил там от известно време. Решават да отидат в кметството.

Там влизат Пипи и Кичка, които се опитват да изкопчат информация за Албер от секретарчето, но те не намира такъв човек в архивите на града. 

Отиват в кръчма. Тошка си говори с бармана, който първоначално откликва, но в крайна сметка почва да ги гледа с насмешка, след като споменават, че искат да се забавляват. В този град става страшно нощно време, но той не иска повече да си говори с тях.

Кичка отива да си говори със случаен работник на едната маса. Черпи го няколко питиета. И той не познава Албер, но се оказва, че в града има призрак, зомбита, скелети - това от което всички ги е страх. 

Пипи отива да говори с тъжния бард в кьошето. Флирт-флирт. Той не иска да говори много много за града, но я кани да се лунгуркат у тях, което е наблизо. Тя отива. Правят див, необуздан, приключенски секс, след което Пипи разпитва Барда. Той не иска да говори много за града, но след като Пипи м у обръща внимание, че е тръгнала на мисия и колкото по-бързо я изпълни, толкова по бързо ще успее да се върне при него да палуват, той разказва историята на призрака - умряла щерка, убита неясно от кого точно, умряла майка, се первръща в призрак и тормози града. Станало е преди известно време. С лека ревност към Албер, Барда казва, че не го познава, но ако ѝ трябва информация за някого, да пита старчоците - те знаят всичко и всички в града. 

В кръчмата, Кичка е разбрала, че в града наскоро е дошъл нов човек и се е заселил в една от къщите. 

Пипи се връща ощастливена при приятелките си.

Към 4 следобяд, докато са още в кръчмата се чува писъка на Елизабет (призръка). Всички са изплашени и става ясно, че тя по принцип не стига до тази част на града. Кръчмата затваря, всички се омитат. 

Компанията тръгва в обратната посока на тази, от която идва писъка, към къщата на новодошлия. 

В писмото с инструкции от Чарли, на дъното има 6, равномерно разпределени, точки. Тошка чука на вратата 6 пъти (равномерно). Отключва се, след което се чуват стъпки, влизащи по-навътре. Компанията влиза в къщата и вижда добре облечен възрастен мъж, който е с гръб към тях в дъното на едната стая. (На закачалка виси изхабена пътничекса мантия). Той им казва "Забавихте се. Аз съм..."

Край на Сесия 3

Home alone is not bad at all

Красотата на това да си сам в целия апартамент включва:
-да си правиш манджа гол (пазете се от котлона)
-да пърдиш с всичка сила, без да се притесняваш, че можеш да събудиш някого и без да се притесняваш, че аромата може да приспи някого, просто защото си имунизиран кум собствената си вуня
-да се чешеш по гъза, в ушите и други срамни места
-да ходиш в тоалетната, без да си сигурен, че там има тоалетна хартия, защото знаеш, че в другата стая има
- да мастурбираш на отворена врата- остава вълнението от усещането, че могат да те хванат (което може да е добър принос), но го няма реалното притеснение

...

Аз съм егати простака.... Но може ли някой да ме обори и да ми каже, че не съм права ;)

---
I can't be held responsible for the words that come out of my mouth...

Прозореца на удоволствието

Дълъг и изморителен ден... Всеки мускл от тялото ти е изтощен и даже малкото функционалност представлява трудност. Но някак си намираш сили за тази първа и последна цигара за деня. С болезнено нетърпение отваряш прозореця, цахапваш тютюневата пръчка. Пръстите ти едва намират сили да запалят запалката, а ти жадно засмукваш ароматния фас. Вълни на екстаз заливат цялото ти тяло. Защо? Не искаш да знаеш. Не искаш такива нечисти мисли да замърсят това толкова интимно преживяване. Усещаш никотина да се плъзва по всяко ъгълче на организма ти. Пулса ти се учестява. Имаш нужда от още. Нетърпеливо дърпаш отново от блаженната отрова и те залива втора вълна, различна вълна. Тя не е като първата, дори не може да се сравни, но сякаш перфектно я допълва. В този момент осъзнаваш, че не можеш просто спокойно да оставиш развитието на цигарата на собствен ход. Трябва да контролираш нещата... До колкото ти е възможно. Започваш да дърпаш все по-често и все по-често. Чувстваш някаква неописуема еротика. И в един момент те обхваща паника. Ужасен страх, че всеки момент този любовен акт ще свърши. Няма какво да направиш, няма как да забавиш процеса. Не и без да нарушиш неговата прелест. За това решаваш просто да продължиш в същия дух, без да разцепваш неговата цялост. Това не е груб физически акт на желанието. Устните ти правят любов с цигарата, защото се нуждаят от нея, но по-малко отколкото тя се нуждае от тях. Цялото ти същество се е потопило в тази магия на страстта. Последна дръпка-точно това, от което се нуждаеш. Дима излиза от устата и носът ти и сякаш пее. Той рисува във въздуха и перфектно описва твоята същност.
Загасяш цигарата с отработено движение. Още усещаш леката топлина, която се стича по филтъра. Коленете ти омекват. Клепачите ти стават по-тежки... И ти оставаш там, на прозореца, още само миг... За да се насладиш на оргазмичното усещане, което облива твоето тяло....

Тегобите на Безцелното Вдъхновение

Седя си аз и най-кротко се боря с милото си съзнание. Видиш ли, някаква необяснима нужда се роди в мен - да излея бедната си душичка и да напиша поредната незабелязана от никого простотия. Но как става така, че ме хвана сценична треска... Сценична треска от белия лист! Казват, че дори големите артисти изпитват някакъв страх преди да се прояват, но мен това не ме засяга. Аз съм просто едно момиче, седнало по турски в леглото си, което се чуди от коя дупка да си извади музата. Колко тъжно... А истината е, че вдъхновение има! Просто не мога да го излея. Иска ми се да напиша стихотворение! Песен! Дори някакъв смотан пост... И... Нищо! Една смислена идея не ми идва. Сякаш съзнанието ми е изпаднало в рекламна пауза. И не от тези, които пускат по време на филмите, в които имаш тамън време да отидеш до тоалетната и да вземеш нещо за гризане от кухнята, а от онези дъъълги и досадни рекламни паузи, които пускат след определен час, защото нямат с какво да си запълват времето. Да, в момента аз съм кабелна телевизия. При това от по-нискобюджетните. Нито продукциите ми са продукции, нито програмите, които съм купила са добре скалъпени, само дето рекламите са безкраини и напоени с онези ужасни мелодиики, на които даже не можеш и да заспиш...

От тук на къде? Какво се прави в тази умопомрачителна ситуация. Това кухо желание ме вбесява! Не е честно така! Когато имаш нужда-няма го, но появи ли се, не можеш да си го излееш. Ще ми се да споделя нещо, което вълнува бедната ми душевност.  Но някак си се оказва, че душевността ми в дадения момент е тежко неебателна.  На това, дами и господа, му се вика "Законът за всеобщата гадост". Явно е, че не се получава читаво, ако просто седна и започна да лея простотии, та очевидно тази тактика е безцелно безсмислена. Започвам да се чудя, дали няма някакъв начин да сложа тази нужда за "творчество" в хладилника и да си я взема в някакъв по-удобен момент. Даже естетически ще стои добре - бялото сирене, жълтата майонеза и буркан с вдъхновение. Е, разбира се това е леко рискована тактика. Винаги я има опасността по погрешка да си намажеш сандвич с вдъновение или да поръсиш малко в някоя манджа и така да се озовеш в компанията на едно също толкова безцелно вдъхновено семейство. Това няма да завърши добре! Ще настъпи пълен хаос. Всеки ще търси къде да си го излее... Ще се започне рисуване по стените, писане по тоалетна хартия и разиграване на какви ли не абстрактни сцени. Хора, клатещи се напред-назад на дивана, в отчаяние, скулптори от разпорени възглавници! Без да иска някой ще е създал една малка творческа лудница. А когато вдъхновението се изчерпа, ще бъдем заобиколени от творенията на нашата нужда да творим, от които нито ще искаме, нито ще можем да се отървем, въпреки че, за да ги създадем сме разрушили основен реквизит, необходим за живота ни.

И все пак, при положение, че хладилника има някой закътан шкаф, би било доста удобно. Даже ако се насъбере, можеш да започнеш бизнес! Ами, да - светът е препълнен с артисти в творческа криза! При това артисти, които имат крайни срокове! Какво ли не биха дали те в този момент за моето безцелно вдъхновение. А и аз бих го споделила с тях. Така и вдъхновението ми няма да стои самотно и незадоволено някъде из дебрите ми. Защото, не си мислете, че на него му е много гот да си седи неизползвано! Неговата мъка сигурно е по-тежка и от моята! Пък и никога не знаеш кога могат да настъпат черни дни. Сперма не мога да продавам, по технически причини, с кръвта положението е сложно... Но защо да не продам малко вдъхновение? И артиста сит, и вдъхновението цяло, дет се вика. Колко практично би било това решение на проблема... Е, и тази опция крие своите рискове. Ами, при такова търсене, най-вероятно бизнеса ще се разрастне. И, като изключим факта, че в някой тъжен момент и моето вдъхновение ще секне и ще се изчерпат "вечните" му запаси, този план е толкова могъщ, че едва ли ще замре особено лесно. Сигурно ще стане масова практика из вдъхновените хорица. И така ще стане едно прекрасно световно явление. Ако мислим реалистично по въпроса, най-вероятно цената на вдъхновението ще се качи (дори и практика да е "разменни начала" ), а това само по себе си ще доведе до продаване на вдъхновение на черно. Ще се появят много ментета, които могат да създадат небивали проблеми. Ще се започне кражба... Стотици заглавия от рода на "Поредният Обезвдъхновен Хладилник" и "Празни Равтове, Епидемия от Сиво Обезвдъхновение" в момента, в който всички са изчерпали крайния си предел, било то от алчност или нужда. Ще започнат протести и ще обеззаконят този метод. Мафията на Вдъхновението ще набира все повече сила и ще я обладае мания за световно господство над изкуството... Пък и защо не за управление на човечеството като цяло. И така от моята невинна идея да си мариновам вдъхновението може да стане един оргомен глобален гаф, за който децата ще учат по история, а това ще ги изплаши от собственото им вдъхновение. А когато децата останат "на сухо" замира целия световен творчески процес, прогрес и ... Абе, задънена улица!

Мислейки от тази гледна точка, колкото и да е на принципа "Нероден Петко", може би моето състояние не е толкова плачевно, колкото ми се струва. Даже, лека полека, започвам да му се наслаждавам. Имам чувството, че с Негово Величество - Вдъхновението, сме започнали една игра на дебнене - кой ще потдаде пръв. Аз, обаче, няма да се дам! Възнамерявам да го изцедя максимално, до получаване на желания ефект. Ще видим до кога ще издържи да не ми пуска ;)


---The End---
I can't be held responsible for the things that come out of my mouth...

СВЕТЪТ НА СЪНИЩАТА

Денят е бил прекалено дълъг и още с помирисването на възглавницата тялото ти се сгромолясва върху леглото, все едно изведнъж гравитацията е започнала да му се отразява. Въпреки че в главата ти се прокрадват мисли като "Пет минутки само и ще отида да полея цветята" (или каквото друго си забравил да направиш през деня), тези "пет минутки" са напълно достатъчни на организма ти да потъне в дълбок сън (и цветята да останат незадоволени). Това не е толкова зле-всеки има нужда от почивка! А и сънят е нещо напълно необходимо... Скоро след като заспиш се започват еженощните битки с дракони, слагане на умряла риба в кафето на непоносимия ти шеф или ренесансова сценка с новата колежка с красивите очи. Потъваш в един коварен свят, изграден от собственото ти подсъзнание, където си способен да направиш невъзможното... Но някак никога не правиш нещо необичайно. Едно мистериозно, неразбрано място, където, ако не друго, поне си свободен - Светът на Сънищата.

Къде се намира Светът на Сънищата? Този въпрос остава неотговорен до ден днешен. Разбира се, толкова много хора са се опитвали да го намерят на "картата", че вече, едва ли не, е нарисувано с химикалка едно островче, набедено местонахождение на тази приказна страна. Истината, обаче, е, че колкото и да се търси, никой няма сигурен отговор. Никой не може да ти каже със сигурност какво е това животно - съня и какви функции изпълнява. За сметка на това, всеки си има предположения. Толкова много предположения, че ако седнеш и започнеш да разсъждаваш над тях, няма да знаеш от къде да започнеш. Например една от теориите твърди, че това, което преживяваме нощем, е пряко свързано с това, което сме преживели денем. (Да, не само една теория твърди това, но аз говоря за една конкретна.) Нещата, които сме искали да постигнем денем, но не сме успели, се появяват в нашите сънища, под формата на извратена метафора. И не само това, но колкото по-възрастни ставаме, толкова по абстрактна е тази метафора. Например, ако едно дете е искало сладолед през деня - то ще сънува как яде сладолед. Ако един възрастен е искал сладолед през деня - това може да се изрази в бой с Йети.

Друга теория твърди, че сънищата ни предупреждават за нашето бъдеще. Да, според тази теория, всеки един от нас е един малък Нострадамус, но просто не можем да разберем собствените си предсказания. Но пък и да бъдем честни, те не са много директни. Как трябва да се разбере предсказание, включващо ято бабички, от клуба по плетене, които се опитват да те убият, за да вземат ризата ти, докато ти се опитваш да се върнеш във собствената си времева линия?

Един друг сладур пък казва, че съня е нещо напълно безполезно и е просто един еволюционен епифеномен, който е бонус към способността да мислим и да спим. Това е, може би, една от най-мързеливите теории... И определено една от най-скучните! Виж, друго си е, когато ти кажат, че снощната битка с крилат мамут е изключително полезна за теб! И всеки абсурден (или не до там абсурден) сценарий, който си преживял спейки, те подготвя за реалния живот. Да, един от възможните отговори е, че сънят е форма на натрупване на опит. И всеки сън подготвя психиката ти за подобна ситуация в будно състояние. Идеята е, че ако двама души изпаднат в кризисна ситуация, но единият от тях е сънувал подобно нещо преди това (може би трябва да включим този човек и към теорията за гадателството), а другият не е имал не е имал това щастие, нашият Нострадамус ще се справи с тази неприятна ситуация доста по-добре.

Според други пък, сънят служи като форма на психотерапия.  Сънят е един вид сигурно място, в което да можеш да откриеш своите чаркове и ти помагат да достигнеш до мисли, които после да интегрираш и в будния си живот. А казват, че човек не може да е терапевт сам на себе си...  Даже има и предположение, че когато си разказваме сънищата ние споделяме, чрез тях, нещо индиректно, което никога не бихме споделили съзнателно. 

Колкото психолози, философи и любопитни тиинейджъри има по света, толкова различни теории има за това що е сън. Ние също можем да си измислим теория, но шанса някой да я е измислил преди нас е доста голям. В такъв един случай не ни остава нищо, освен да си намерим тази, която ни е най-удобна и да се привържем към нея (често по нелогичен начин). Но защо да се ограничаваме? Нека изберем няколко теории и ги съчетаем! Или се съгласим  със всичко, което знаем! И направим една голяма мешана салата от мнения по въпроса! Добрата новина в този случай е, че имаме пълна свобода за мнение. За разлика от повечето научни въпроси, този няма задължителен отговор, в който сме длъжни да вярваме. Но пък от друга страна, когато силно си развием собствените гледни точки, няма кой да ни каже "Прав си... Така трябва да е!"... Защото в един свят, за който не се знае нищо, всичко е възможно. Островчето може да бъде поставено във всяко кътче на картата и никой не може нито да потвърди, нито да отрече неговото местонахождение... 

----------------------------------

Б.А.:

Това е излиянието ми за изпита по Психология на личността, първи семестър, втора година в обучението ми за актриса. Що  за актриса и що за психолог се крие в моите дебри е нерелевантен въпрос. Истината е, че това творение на болното ми съзнание е недовършено и този факт ме човърка. Надявам се някой ден да събера сили и кураж (колкото там са нужни), за да мога да запълня пропуските му и лично аз самата да се радвам на завършения му вид. Но както се казва - за тия пари - толкоз. :)

---The End---

I can't be held responsible for the things that come out of my mouth.

You vs. You

Sometimes you look back at your past and get scared, amazed even. At some point you start wondering are you still the same person that you used to be? And you're afraid to find out. Would any answer really satisfy you?

Липса на размисъл на тема "Размисъл"

Не обичам да мисля ид а се замислям. Не мога да спра да го правя, но не обичам. Аз съм от хората, които имат навика да премислят нещата по 100 пъти, в 1000 вариянта докато не стигнат до, не особено задоволителният, извод, че най-вероятно има прекалено много възможности за развитие на един въпрос и нито една от тях не е "перфектен". Съответно, често съм разочарована от обстоятелствата, които живота ни представя. Не за друго, а просто защото в живота няма верен отговор. Не, че има грешен. И редовно, когато решиш да анализираш дадена ситуация попадаш в обстоятелствена задънена улица, която ограничава по-нататъчното ти развитие. Единственото, което излиза от цялото това свръхмислене е, че потока на мисълта те отвлича, обикновено към едни тъмни дебри, от които трудно се излиза. За това не обичам да мисля. Попадна ли в някакво блаженно състояние на покой на разума, гледам да се задържа в него възможно най-дълго. Като сега. Не е като да няма теми, които да вълнуват бедното ми съзнание. Винаги има проблеми за решаване. НО аз не искам. Давам бойкот на всякаква задълбоченост, дълбокомисленост и самодепресираност. Ignorance is bliss... Абе, казали са си го хората!

---THE END---
I can't be held responsible for the things that come out of my mouth...