Dear Diary

Dear Diary,
FUCK YOU! You're a 100% useless ... Damn.. Have you ever helped me solve anything? All you do is sit there on the desk and beg me for personal information. You're no friend of mine. The only thing you've ever done to me is make my hand hurt from all the writing in you... And for what? I'm sorry Dear Diary... Fuck you. I'm throwing you away tonight and I never wanna see you again..

Look around

Дни след това, той седеше...Не беше мръднал от това тъмно място. Хората сякаш го подминаваха, без дори да го забележат, а той се втренчваше в тях нуждаейки да си спомни какво беше животът. ГЛедаше тези сенки, които минаваха покрай него, макар че когато се замислеше, сянката беше той, а всички останали бяха просто цветни петна продължаващки напред. Беше ли възможно това? Можеше ли и той? Не, това беше прекалено. Беше стоял тук прекалено дълго време, за да знае че вече няма мърдане. Нямаше и воля. Тук му беше добре. да, вярно е, беше сам. Но какво то това? Така беше прекарал целия си живот и му беше добре! Изключително добре! Е, понякога се усещаше нуждата от контакт... Но и тя като всичко друго минаваше... Тук нямаше какво да прави. Но пък не е като да е правил нещо смислено през живота си. Живееше в свой собствен свят... Но не живеят ли всички в една малка собствена вселена? На него просто му беше прекалено добре в неговия малък измислен живот и рядко излизаше от него. За какво му беше? Навън беше гадно. В същност, живоът му беше отражение на мястото, на което се намираше в момента. Нищото. Между живота и.. каквото и да има там от другата страна. Истината е че той сега седеше и.. и... и това беше. Беше забравил даже мечтите си, които толкова дълго пазеше в себе си.Това пък как стана? Единственото, на което той дъжеше бяха точно мечтите му. Това го крепеше. А сега не можеше да си спомни и една. За него те бяха лъчите които го водеха из ежадневието, които тоий стискаше ревностно с надеждата някой ден те да бъдат осъществени. В същност това беше единственото, което си струваше в животът. И сега, всички до една бяха безследно изчезнали. Колкото и да се мъчеше не можеше да хване и един свой блян. За смека на това помнеше всичко останало. Мизерията, която го подтискаше всеки ден. Помнеше празнотата която усещаше през по-голямата част от житейския си път.Помнеше всяко разочарование, всяка лъжа, всеки един предател. Докато не се затвори сам в себе си и въображаението си. Единствените спомени останали от тогава са за празнота и ... И нищо друго.. Забравил себе си напълно. И сега какво? Сега нещаа са същите, но на друго място. Място, на което виждаше останалите, от които се беше изолирал толкова време. И те бяха щастливи. Животът им беше приключил, но те бяха щастливи! Продължаваха напред към вратите. Онези големи врати, които той не смееше да отвори. Не му се занимаваше. Не го интересуваше. Вярвае че краят е край, а не продължение. Но пък тези същества, независимо колко заблудени... Те вървяха напред. Всички до един. И сега никой не забелязваше неговото... Не, той не съществуваше вече и сам си беше виновен. На всички им беше писнало от неговото състояние преди много време.. И за това винаги е бил олицетворението на самотата.
И тогава той се изправи. Защо? Не беше ставал от както беше пристигнал и искренно вярваше че не иска да го прави. И все пак..
Когато не направиш нищо през целия си живот имаш право на един последен избор. Въпросът е дали ще го вземеш... И, мамка му, той го взимаше! Дали от инат или някаква не-толкова подсъзнателна нужда той тругна заедно с останалите! Вървя с гордо вдигната глава. Не му беше пукало за нищо през целия му живот. Защо да започва сега? Крачка, после втора и за миг се озова на осветено място, гонещо мрака пред 2 идентични врати. А сега какво? Дали да не се върне? Не! Смело напред! Протегна се и отвори едната врата. От вътре го лъхна топлина. Мразеше я. Целия си живот беше воден от студа. Жегата не му понасяше. От вътре се носеше аромат на пламъци, горящо дърво. И все пак влезе...
Може би все пак беше по-добре да си някъде, без значение къде, отколкото да си в абсолчтното нищо...


---
I can't be held responsible for the things that come out of my mouth...