Dnevnicite na edna lekciq

Ден: 1ви ( стаз женска)
Дата: днешна
Продължителност: безкрайна!

Шепа хора седят н баанките на 45та аудитория в ректората на Софийския Университет. Хората са шепа, но до преди малко бяха две шепи. Но уви, рефлексите за самосъхранение на мнозинството се обадиха и не им позволиха да присъстват на III част от тази лекция. Желанието на организма да се самосъхрани непокътнат да изтърпят още 45 минути на въпросното даскалско плямпане, защото ако се осмелят може изведнъж да възникне у тях неустоимо желание за самонараняване.
По-смелите от нас са тук. Тези с по-силна психика преживяват този момент намлко по-лесно. Другата част от групата, обаче, вече започва да показва признаци на сериозни психически щети, нанесени на скоро. В задния ляв край на банките е наи тежко. Чува сенепрекъснсато удряне на кост в дърво.Обърнеш ли се, гледката е зрелищна. Виждаме младите първокурсници да забиват главите сис всички сили в най-твърдото нещо около тях. По-хитрите, обаче, сипомагат. Те се удрят глава в глава и пръски кръв вече красят болнично зелените стени. Вече 3ма от нас решиха да предприематпо-фатални мерки. Те се хванаха за ръчички и скочиха през прозореца. Но дори и това не успя да ги избавиот мъките. Вместо очакваното " Аааа, *туп*" се чу "*туп*, Ааааа", понеже сме на първия етаж. Седналите на първите банки вече са се свили като ембриони и се клатят напред-назад, мърморейки нещо под носове.Очите имса почервеняли и погледите им са зомбирани. Момичетата зад мен обсъждаи как да прекратят насилствно това мъчение. Джак Изкормвача,Менсън и Бънди могат само да мечтаят за тяхната изобретателност. Те не само планират начини за спиране на жизнените функции на лекторката, но и вече имат пълен план на стаята замъчения, която даже включва стаичка за отдих между мъченията и творческа стая за измисляне на нови.
Повечето от нас вече паднаха в тази нечестна битка. Още малцина се държим, но скоро и ние ще паднем жертви на образованието и неговата история.
Лекторката е хванала жезъл, а отровно лилавата и пелерина се вее зад нея. Гласа и причинява физическа болка, а от врящия казан, с душите на древни педагози, пред нея излизат измъчени писъци. Това е и нашето бъдеще.Скоро дшите ни ще се присъединят към тези на Платон и Кант.
Надежда една ми остана- че някой някога ще предупреди човечеството за това зло, което тегне над него. Че нашата грешка, стоически да стоим на лекции, няма да бъде повторена и младите души ще останат цели и непокътнати. Пазее се, колеги!!


"За съжаление ще имапразници"

---THE END---
i can't be held responsible for the words that come out of my mouth.