Тегобите на Безцелното Вдъхновение

Седя си аз и най-кротко се боря с милото си съзнание. Видиш ли, някаква необяснима нужда се роди в мен - да излея бедната си душичка и да напиша поредната незабелязана от никого простотия. Но как става така, че ме хвана сценична треска... Сценична треска от белия лист! Казват, че дори големите артисти изпитват някакъв страх преди да се прояват, но мен това не ме засяга. Аз съм просто едно момиче, седнало по турски в леглото си, което се чуди от коя дупка да си извади музата. Колко тъжно... А истината е, че вдъхновение има! Просто не мога да го излея. Иска ми се да напиша стихотворение! Песен! Дори някакъв смотан пост... И... Нищо! Една смислена идея не ми идва. Сякаш съзнанието ми е изпаднало в рекламна пауза. И не от тези, които пускат по време на филмите, в които имаш тамън време да отидеш до тоалетната и да вземеш нещо за гризане от кухнята, а от онези дъъълги и досадни рекламни паузи, които пускат след определен час, защото нямат с какво да си запълват времето. Да, в момента аз съм кабелна телевизия. При това от по-нискобюджетните. Нито продукциите ми са продукции, нито програмите, които съм купила са добре скалъпени, само дето рекламите са безкраини и напоени с онези ужасни мелодиики, на които даже не можеш и да заспиш...

От тук на къде? Какво се прави в тази умопомрачителна ситуация. Това кухо желание ме вбесява! Не е честно така! Когато имаш нужда-няма го, но появи ли се, не можеш да си го излееш. Ще ми се да споделя нещо, което вълнува бедната ми душевност.  Но някак си се оказва, че душевността ми в дадения момент е тежко неебателна.  На това, дами и господа, му се вика "Законът за всеобщата гадост". Явно е, че не се получава читаво, ако просто седна и започна да лея простотии, та очевидно тази тактика е безцелно безсмислена. Започвам да се чудя, дали няма някакъв начин да сложа тази нужда за "творчество" в хладилника и да си я взема в някакъв по-удобен момент. Даже естетически ще стои добре - бялото сирене, жълтата майонеза и буркан с вдъхновение. Е, разбира се това е леко рискована тактика. Винаги я има опасността по погрешка да си намажеш сандвич с вдъновение или да поръсиш малко в някоя манджа и така да се озовеш в компанията на едно също толкова безцелно вдъхновено семейство. Това няма да завърши добре! Ще настъпи пълен хаос. Всеки ще търси къде да си го излее... Ще се започне рисуване по стените, писане по тоалетна хартия и разиграване на какви ли не абстрактни сцени. Хора, клатещи се напред-назад на дивана, в отчаяние, скулптори от разпорени възглавници! Без да иска някой ще е създал една малка творческа лудница. А когато вдъхновението се изчерпа, ще бъдем заобиколени от творенията на нашата нужда да творим, от които нито ще искаме, нито ще можем да се отървем, въпреки че, за да ги създадем сме разрушили основен реквизит, необходим за живота ни.

И все пак, при положение, че хладилника има някой закътан шкаф, би било доста удобно. Даже ако се насъбере, можеш да започнеш бизнес! Ами, да - светът е препълнен с артисти в творческа криза! При това артисти, които имат крайни срокове! Какво ли не биха дали те в този момент за моето безцелно вдъхновение. А и аз бих го споделила с тях. Така и вдъхновението ми няма да стои самотно и незадоволено някъде из дебрите ми. Защото, не си мислете, че на него му е много гот да си седи неизползвано! Неговата мъка сигурно е по-тежка и от моята! Пък и никога не знаеш кога могат да настъпат черни дни. Сперма не мога да продавам, по технически причини, с кръвта положението е сложно... Но защо да не продам малко вдъхновение? И артиста сит, и вдъхновението цяло, дет се вика. Колко практично би било това решение на проблема... Е, и тази опция крие своите рискове. Ами, при такова търсене, най-вероятно бизнеса ще се разрастне. И, като изключим факта, че в някой тъжен момент и моето вдъхновение ще секне и ще се изчерпат "вечните" му запаси, този план е толкова могъщ, че едва ли ще замре особено лесно. Сигурно ще стане масова практика из вдъхновените хорица. И така ще стане едно прекрасно световно явление. Ако мислим реалистично по въпроса, най-вероятно цената на вдъхновението ще се качи (дори и практика да е "разменни начала" ), а това само по себе си ще доведе до продаване на вдъхновение на черно. Ще се появят много ментета, които могат да създадат небивали проблеми. Ще се започне кражба... Стотици заглавия от рода на "Поредният Обезвдъхновен Хладилник" и "Празни Равтове, Епидемия от Сиво Обезвдъхновение" в момента, в който всички са изчерпали крайния си предел, било то от алчност или нужда. Ще започнат протести и ще обеззаконят този метод. Мафията на Вдъхновението ще набира все повече сила и ще я обладае мания за световно господство над изкуството... Пък и защо не за управление на човечеството като цяло. И така от моята невинна идея да си мариновам вдъхновението може да стане един оргомен глобален гаф, за който децата ще учат по история, а това ще ги изплаши от собственото им вдъхновение. А когато децата останат "на сухо" замира целия световен творчески процес, прогрес и ... Абе, задънена улица!

Мислейки от тази гледна точка, колкото и да е на принципа "Нероден Петко", може би моето състояние не е толкова плачевно, колкото ми се струва. Даже, лека полека, започвам да му се наслаждавам. Имам чувството, че с Негово Величество - Вдъхновението, сме започнали една игра на дебнене - кой ще потдаде пръв. Аз, обаче, няма да се дам! Възнамерявам да го изцедя максимално, до получаване на желания ефект. Ще видим до кога ще издържи да не ми пуска ;)


---The End---
I can't be held responsible for the things that come out of my mouth...

СВЕТЪТ НА СЪНИЩАТА

Денят е бил прекалено дълъг и още с помирисването на възглавницата тялото ти се сгромолясва върху леглото, все едно изведнъж гравитацията е започнала да му се отразява. Въпреки че в главата ти се прокрадват мисли като "Пет минутки само и ще отида да полея цветята" (или каквото друго си забравил да направиш през деня), тези "пет минутки" са напълно достатъчни на организма ти да потъне в дълбок сън (и цветята да останат незадоволени). Това не е толкова зле-всеки има нужда от почивка! А и сънят е нещо напълно необходимо... Скоро след като заспиш се започват еженощните битки с дракони, слагане на умряла риба в кафето на непоносимия ти шеф или ренесансова сценка с новата колежка с красивите очи. Потъваш в един коварен свят, изграден от собственото ти подсъзнание, където си способен да направиш невъзможното... Но някак никога не правиш нещо необичайно. Едно мистериозно, неразбрано място, където, ако не друго, поне си свободен - Светът на Сънищата.

Къде се намира Светът на Сънищата? Този въпрос остава неотговорен до ден днешен. Разбира се, толкова много хора са се опитвали да го намерят на "картата", че вече, едва ли не, е нарисувано с химикалка едно островче, набедено местонахождение на тази приказна страна. Истината, обаче, е, че колкото и да се търси, никой няма сигурен отговор. Никой не може да ти каже със сигурност какво е това животно - съня и какви функции изпълнява. За сметка на това, всеки си има предположения. Толкова много предположения, че ако седнеш и започнеш да разсъждаваш над тях, няма да знаеш от къде да започнеш. Например една от теориите твърди, че това, което преживяваме нощем, е пряко свързано с това, което сме преживели денем. (Да, не само една теория твърди това, но аз говоря за една конкретна.) Нещата, които сме искали да постигнем денем, но не сме успели, се появяват в нашите сънища, под формата на извратена метафора. И не само това, но колкото по-възрастни ставаме, толкова по абстрактна е тази метафора. Например, ако едно дете е искало сладолед през деня - то ще сънува как яде сладолед. Ако един възрастен е искал сладолед през деня - това може да се изрази в бой с Йети.

Друга теория твърди, че сънищата ни предупреждават за нашето бъдеще. Да, според тази теория, всеки един от нас е един малък Нострадамус, но просто не можем да разберем собствените си предсказания. Но пък и да бъдем честни, те не са много директни. Как трябва да се разбере предсказание, включващо ято бабички, от клуба по плетене, които се опитват да те убият, за да вземат ризата ти, докато ти се опитваш да се върнеш във собствената си времева линия?

Един друг сладур пък казва, че съня е нещо напълно безполезно и е просто един еволюционен епифеномен, който е бонус към способността да мислим и да спим. Това е, може би, една от най-мързеливите теории... И определено една от най-скучните! Виж, друго си е, когато ти кажат, че снощната битка с крилат мамут е изключително полезна за теб! И всеки абсурден (или не до там абсурден) сценарий, който си преживял спейки, те подготвя за реалния живот. Да, един от възможните отговори е, че сънят е форма на натрупване на опит. И всеки сън подготвя психиката ти за подобна ситуация в будно състояние. Идеята е, че ако двама души изпаднат в кризисна ситуация, но единият от тях е сънувал подобно нещо преди това (може би трябва да включим този човек и към теорията за гадателството), а другият не е имал не е имал това щастие, нашият Нострадамус ще се справи с тази неприятна ситуация доста по-добре.

Според други пък, сънят служи като форма на психотерапия.  Сънят е един вид сигурно място, в което да можеш да откриеш своите чаркове и ти помагат да достигнеш до мисли, които после да интегрираш и в будния си живот. А казват, че човек не може да е терапевт сам на себе си...  Даже има и предположение, че когато си разказваме сънищата ние споделяме, чрез тях, нещо индиректно, което никога не бихме споделили съзнателно. 

Колкото психолози, философи и любопитни тиинейджъри има по света, толкова различни теории има за това що е сън. Ние също можем да си измислим теория, но шанса някой да я е измислил преди нас е доста голям. В такъв един случай не ни остава нищо, освен да си намерим тази, която ни е най-удобна и да се привържем към нея (често по нелогичен начин). Но защо да се ограничаваме? Нека изберем няколко теории и ги съчетаем! Или се съгласим  със всичко, което знаем! И направим една голяма мешана салата от мнения по въпроса! Добрата новина в този случай е, че имаме пълна свобода за мнение. За разлика от повечето научни въпроси, този няма задължителен отговор, в който сме длъжни да вярваме. Но пък от друга страна, когато силно си развием собствените гледни точки, няма кой да ни каже "Прав си... Така трябва да е!"... Защото в един свят, за който не се знае нищо, всичко е възможно. Островчето може да бъде поставено във всяко кътче на картата и никой не може нито да потвърди, нито да отрече неговото местонахождение... 

----------------------------------

Б.А.:

Това е излиянието ми за изпита по Психология на личността, първи семестър, втора година в обучението ми за актриса. Що  за актриса и що за психолог се крие в моите дебри е нерелевантен въпрос. Истината е, че това творение на болното ми съзнание е недовършено и този факт ме човърка. Надявам се някой ден да събера сили и кураж (колкото там са нужни), за да мога да запълня пропуските му и лично аз самата да се радвам на завършения му вид. Но както се казва - за тия пари - толкоз. :)

---The End---

I can't be held responsible for the things that come out of my mouth.