Седя си аз и най-кротко се боря с милото си съзнание. Видиш ли, някаква необяснима нужда се роди в мен - да излея бедната си душичка и да напиша поредната незабелязана от никого простотия. Но как става така, че ме хвана сценична треска... Сценична треска от белия лист! Казват, че дори големите артисти изпитват някакъв страх преди да се прояват, но мен това не ме засяга. Аз съм просто едно момиче, седнало по турски в леглото си, което се чуди от коя дупка да си извади музата. Колко тъжно... А истината е, че вдъхновение има! Просто не мога да го излея. Иска ми се да напиша стихотворение! Песен! Дори някакъв смотан пост... И... Нищо! Една смислена идея не ми идва. Сякаш съзнанието ми е изпаднало в рекламна пауза. И не от тези, които пускат по време на филмите, в които имаш тамън време да отидеш до тоалетната и да вземеш нещо за гризане от кухнята, а от онези дъъълги и досадни рекламни паузи, които пускат след определен час, защото нямат с какво да си запълват времето. Да, в момента аз съм кабелна телевизия. При това от по-нискобюджетните. Нито продукциите ми са продукции, нито програмите, които съм купила са добре скалъпени, само дето рекламите са безкраини и напоени с онези ужасни мелодиики, на които даже не можеш и да заспиш...
От тук на къде? Какво се прави в тази умопомрачителна ситуация. Това кухо желание ме вбесява! Не е честно така! Когато имаш нужда-няма го, но появи ли се, не можеш да си го излееш. Ще ми се да споделя нещо, което вълнува бедната ми душевност. Но някак си се оказва, че душевността ми в дадения момент е тежко неебателна. На това, дами и господа, му се вика "Законът за всеобщата гадост". Явно е, че не се получава читаво, ако просто седна и започна да лея простотии, та очевидно тази тактика е безцелно безсмислена. Започвам да се чудя, дали няма някакъв начин да сложа тази нужда за "творчество" в хладилника и да си я взема в някакъв по-удобен момент. Даже естетически ще стои добре - бялото сирене, жълтата майонеза и буркан с вдъхновение. Е, разбира се това е леко рискована тактика. Винаги я има опасността по погрешка да си намажеш сандвич с вдъновение или да поръсиш малко в някоя манджа и така да се озовеш в компанията на едно също толкова безцелно вдъхновено семейство. Това няма да завърши добре! Ще настъпи пълен хаос. Всеки ще търси къде да си го излее... Ще се започне рисуване по стените, писане по тоалетна хартия и разиграване на какви ли не абстрактни сцени. Хора, клатещи се напред-назад на дивана, в отчаяние, скулптори от разпорени възглавници! Без да иска някой ще е създал една малка творческа лудница. А когато вдъхновението се изчерпа, ще бъдем заобиколени от творенията на нашата нужда да творим, от които нито ще искаме, нито ще можем да се отървем, въпреки че, за да ги създадем сме разрушили основен реквизит, необходим за живота ни.
И все пак, при положение, че хладилника има някой закътан шкаф, би било доста удобно. Даже ако се насъбере, можеш да започнеш бизнес! Ами, да - светът е препълнен с артисти в творческа криза! При това артисти, които имат крайни срокове! Какво ли не биха дали те в този момент за моето безцелно вдъхновение. А и аз бих го споделила с тях. Така и вдъхновението ми няма да стои самотно и незадоволено някъде из дебрите ми. Защото, не си мислете, че на него му е много гот да си седи неизползвано! Неговата мъка сигурно е по-тежка и от моята! Пък и никога не знаеш кога могат да настъпат черни дни. Сперма не мога да продавам, по технически причини, с кръвта положението е сложно... Но защо да не продам малко вдъхновение? И артиста сит, и вдъхновението цяло, дет се вика. Колко практично би било това решение на проблема... Е, и тази опция крие своите рискове. Ами, при такова търсене, най-вероятно бизнеса ще се разрастне. И, като изключим факта, че в някой тъжен момент и моето вдъхновение ще секне и ще се изчерпат "вечните" му запаси, този план е толкова могъщ, че едва ли ще замре особено лесно. Сигурно ще стане масова практика из вдъхновените хорица. И така ще стане едно прекрасно световно явление. Ако мислим реалистично по въпроса, най-вероятно цената на вдъхновението ще се качи (дори и практика да е "разменни начала" ), а това само по себе си ще доведе до продаване на вдъхновение на черно. Ще се появят много ментета, които могат да създадат небивали проблеми. Ще се започне кражба... Стотици заглавия от рода на "Поредният Обезвдъхновен Хладилник" и "Празни Равтове, Епидемия от Сиво Обезвдъхновение" в момента, в който всички са изчерпали крайния си предел, било то от алчност или нужда. Ще започнат протести и ще обеззаконят този метод. Мафията на Вдъхновението ще набира все повече сила и ще я обладае мания за световно господство над изкуството... Пък и защо не за управление на човечеството като цяло. И така от моята невинна идея да си мариновам вдъхновението може да стане един оргомен глобален гаф, за който децата ще учат по история, а това ще ги изплаши от собственото им вдъхновение. А когато децата останат "на сухо" замира целия световен творчески процес, прогрес и ... Абе, задънена улица!
Мислейки от тази гледна точка, колкото и да е на принципа "Нероден Петко", може би моето състояние не е толкова плачевно, колкото ми се струва. Даже, лека полека, започвам да му се наслаждавам. Имам чувството, че с Негово Величество - Вдъхновението, сме започнали една игра на дебнене - кой ще потдаде пръв. Аз, обаче, няма да се дам! Възнамерявам да го изцедя максимално, до получаване на желания ефект. Ще видим до кога ще издържи да не ми пуска ;)
---The End---
I can't be held responsible for the things that come out of my mouth...
With love
