Дълъг и изморителен ден... Всеки мускл от тялото ти е изтощен и даже малкото функционалност представлява трудност. Но някак си намираш сили за тази първа и последна цигара за деня. С болезнено нетърпение отваряш прозореця, цахапваш тютюневата пръчка. Пръстите ти едва намират сили да запалят запалката, а ти жадно засмукваш ароматния фас. Вълни на екстаз заливат цялото ти тяло. Защо? Не искаш да знаеш. Не искаш такива нечисти мисли да замърсят това толкова интимно преживяване. Усещаш никотина да се плъзва по всяко ъгълче на организма ти. Пулса ти се учестява. Имаш нужда от още. Нетърпеливо дърпаш отново от блаженната отрова и те залива втора вълна, различна вълна. Тя не е като първата, дори не може да се сравни, но сякаш перфектно я допълва. В този момент осъзнаваш, че не можеш просто спокойно да оставиш развитието на цигарата на собствен ход. Трябва да контролираш нещата... До колкото ти е възможно. Започваш да дърпаш все по-често и все по-често. Чувстваш някаква неописуема еротика. И в един момент те обхваща паника. Ужасен страх, че всеки момент този любовен акт ще свърши. Няма какво да направиш, няма как да забавиш процеса. Не и без да нарушиш неговата прелест. За това решаваш просто да продължиш в същия дух, без да разцепваш неговата цялост. Това не е груб физически акт на желанието. Устните ти правят любов с цигарата, защото се нуждаят от нея, но по-малко отколкото тя се нуждае от тях. Цялото ти същество се е потопило в тази магия на страстта. Последна дръпка-точно това, от което се нуждаеш. Дима излиза от устата и носът ти и сякаш пее. Той рисува във въздуха и перфектно описва твоята същност.
Загасяш цигарата с отработено движение. Още усещаш леката топлина, която се стича по филтъра. Коленете ти омекват. Клепачите ти стават по-тежки... И ти оставаш там, на прозореца, още само миг... За да се насладиш на оргазмичното усещане, което облива твоето тяло....
With love
