Мисля, че това е четвъртото приключение, в което Котенца в Мазата се впускат. Спомените ми може да не са напълно коректни, така че този дневник е горе-долу.
В ролите:
DM: Боро
Кичка Клеричка (Ади)
Тошка със сила можка (Криси)
Сидюса (Amazonian dragon killer) (Све)
Пипи (MVP - Most Vulnerable Player) (Бояна)
Сесия 1
Тошка е в цикъл
Наш приятел (и работодател) Чарли ни праща на приключение, в което трябва да занесем златно ковчеже на човек с името Алберт Нюнто, на когото нямаме описание (но както се оказа в по-нататъшни сесии - имаме писмо с инструкции). Това трябва да стане за възмможно най-кратко време. Пътя ни е м/у 6-11/12 дни. Не знаем какво пренасяме, но инструкциите ни са да не отваряме ковчежето каквото и да се случва.
Пазаруваме, разпределяме багажерите и тръгваме.
След известно време (дни) път, се натъкваме на гоблини и разбираме, че можем да бягаме. Решаваме да опитаме и от това нещо. Бягайки, все пак поваляме няколко от тях от разстояние.
След още време се натъкваме на къщичка в гората, където се оказва че живее пророчицата Юлия. Тя гледа на кръвта на Сидюса и от нея разбираме, че в ковчежето носим злото, а по пътя към целта си ще минем през Червената земя, Хълмове с шипове, Руини /имената трябва да се редактират, не бяха точно тея/. След като пророкува какво носим, тя оттегля по-ранната си покана да ношуваме у тях, но приема нашата покана на връщане от приключението да минем пак и да пием по ракия с нея.
Червената земя
Озоваваме се на земя, без никаква фауна. Дърветата са раздрани и поопърлени. Стигаме до къща с изгорял покрив, където има 2 опърлени трупа на хора от, известни на Сидюса, бандюги. Докато Пипи се опитва да проучи още нещо и да тършува къщата, успява да осъзнае, че на места пода скърца, но преди да успее да направи още нещо по въпроса, към къщата идва Червен дракон с човешка височина. Останалите от Котенцата влизат в къщата без покрив. Дракона каца на стената. Сидюса се опитва да му пее... Това... Не помага. Дракона литва и тръгва да се наежва да ни пърли, но Кичка го измагьосва да си ходи (Команда: Къш). По някаква причина Дракона си тръгва (въпреки че по принцип не разбира човешки). Тошка разбирва пода, в търсене на таен тунел изход. (Хвърля и зар,, т.е. ефективно - тошка се сбива с пода). Намираме ковчеже. Пипи го изважда и подготва третата си ръка да го отключи. Но преди да успее, Сидюса разбива ковчежето. Всичко супер, но дракона е тръгнал вече да се връща и компанията няма много време за реакция. Бързо става ясно, че няма как да му избягаме. Дракона се връща и всички решават да излязат (освен Пипи, въпреки че Сидюса е предложила да я износи навън). Кичка оставя златото на дракона, тъй като решаваме, че те са меркантилни създания и се надяваме, че след като му предоставим съкровището, той няма да се интересува от нас. Уви, това само разярява дракона повече. Пипи решава да измагьоса друг, по-голям дракон (черен? златен? не си спомням), с който да сплаши нападателя. Това проработва... за малко... Дракона се стряска, но веднага след това решава да нападне големия фалшив дракон директно с огън. Лошо... Фалшивия дракон е в къщата, където все още е и Пипи. Случва се чудо, и благодарение на височината на илюзията, огъня не успява да стигне до Пипи, която усеща жегата доста пряко, и избягва извън къщата.
Компанията се разпръсква... И най накрая почва да бие по дракона, с различна успеваемост. За щастие дракона не успява да нарани нашите приключенци особено. В някакъв момент Пипи напада, спъва се и се озовава на едно коляно, предлагайки фиктивен брак на дракона. Тошка също се озовава на косъм от много кофти ситуация, но в крайна сметка дракона е понабит и тръгва да бяга, но Тошка гохваща за опашката и не му дава. Сидюса хваща шепа злато, натъпква я в гърлото на дракона, показва си цицата и гообезглавява.
Край на Сесия 1
Сесия 2
В пълен боен капацитет
Компанията взима съкровището- злато и сребро - оставяйки скъпоценностите, но взимайки си всеки по нещо малко: брошка, пръстен, огледало...
Тръгва на път.
Попада на скали, които решава да изкачи. На изкачване задухва пясъчен вятър, който разконцентрира всички, освен Пипи, която се скрива в качулката си. Стига благополучно до върха и започва дас е спуска. След някои тъпи моменти, ги нападат Орли. Всички се задържат и започват да се бият с тях във въздуха, освен Пипи, която се изтърсва мощно (защото като си сложи качулката, не успява да се скрие, но си спира видимостта). Останалите се бият с орлите, а Пипи е на площадка по надолу. В някакъв момент се "сеща", че може да dash-не и да направи магия, с която заслепява орлите и те изпопадат. Компанията слиза на земята без повече препятствия, но вървейки, разбира че се е озовала в територия на неприятници, които оставят главите на враговете си на колове. Всички са изморени, някои с преполовени жизнени сили и решават, че няма да се справят добре в битка нощно време и ще търсят къде да нощуват. Не успяват да намерят скришно място, но се установяват някъде. Сидюса и Кичка свалят броните си, а Пипи остава да пази първи караул. Още в началото на нощувката, чува идващи създания и буди останалите девойки. Покатерва се на дърво и отива да дебне, това което идва. Кичка си слага само chainmail-а от бронята и се скрива в храстите. Сидюса остава без броня, но се скрива зад щита си, преструвайки се на камък. Тошка решава, че ще стои на място, зад а не вдига шум.
Неприятниците се оказват орки - 8? на брой. Те подминават Пипи, без да я забележат, но виждат изправената Тошка и се запътват към нея. Пипи пие healing potion, Кичка се heal-ва (и двете - до някъде). Тошка започва да говори на орките, а Кичка изскача иззад храста и започва битката. Пипи убива един орк с първия удар с арбалета си. Двама от орките са шамани, единия праща 2 орка да търсят в посока идващата стрела. Тошка чупи магическия амулет на шамана.
Моменти от битката:
Пипи се измагьосва да прилича на единия шаман и почва да дава насоки на 2та орка. Трети, от бойното поле гледа към нея (втория шаман)
Кичка си измагьосва надуваем чук
Шамана кара Сидюса да си пусне оръжието и другите орки да го изритат далеч от нея.
Битка-Битка
Гонитба м/у Пипи и двата орка. Оказва се, че и те могат да dash-ват... Фак!
Пипи е практически на умирачка и почва вече да е само на жизнени сили. Биткката продължава, но в крайна сметка, нашите приключенци побеждават.
Край на Сесия 2
Сесия 3
Сидюса е в цикъл
Приключенците преравят орките. Взимат 2 камшика (за Сидюса и Тошка) и една голяма верига с шипове на каиша. Орките изглеждат прясно драни от нещо. Скриват телата им и тръгват да търсят безопасно място за нощувка.
През цялата нощ се чува звук от сова. Ту жално, ту разярено. Виждат началлото на руини, от които мирише на мърша, но решават да си легнат и да разучат през деня.
На следващия ден отиват да разгледат руините. Там намират труп, смрад на мърша и множество трупчета... Пипи от дърво вижда, дишащо животно между стени. Отива да разгледа. Трупа се оказва от орк, но около него има и трупове на животни, които са оглозгани. Орка е убит, но не е изяден. На колона са вързани подобни вериги, като тази, която взеха от предните орки. С огледалото на Тошка и третата си ръка, Пипи вижда Owlbear, който спи. Двете вериги водят до него. Зад него има пещера, където се вижда труп на шаман орк, в чийто джоб блещука нещо. Пипи се връща при останалите, но по път си взима перо от Owlbear-a, което се намира в близост на трупа на обикновения орк. Пипи и Тошка отиват да джобят мъртвия шаман. С третата си ръка Пипи взима светещото шишенце и двете успяват да се ометат, преди Совомечката да се събуди (макар че беше почнала да ги надушва).
Компанията продължава по пътя си. Малко са се забавили, но успяват да стигнат до града. Града е голям, вижда се разлика в класите на кварталите. Спират човек и започваат да го разпитват. Той не познава Албер, но им казва къде е кметството и библиотеката, но им намеква, че нещо лошо се случва в града нощно време, а библиотеката е точно в района на опасност.
Стигат до библиотеката, но тя се оказва заключена и изглежда, че никой не е бил там от известно време. Решават да отидат в кметството.
Там влизат Пипи и Кичка, които се опитват да изкопчат информация за Албер от секретарчето, но те не намира такъв човек в архивите на града.
Отиват в кръчма. Тошка си говори с бармана, който първоначално откликва, но в крайна сметка почва да ги гледа с насмешка, след като споменават, че искат да се забавляват. В този град става страшно нощно време, но той не иска повече да си говори с тях.
Кичка отива да си говори със случаен работник на едната маса. Черпи го няколко питиета. И той не познава Албер, но се оказва, че в града има призрак, зомбита, скелети - това от което всички ги е страх.
Пипи отива да говори с тъжния бард в кьошето. Флирт-флирт. Той не иска да говори много много за града, но я кани да се лунгуркат у тях, което е наблизо. Тя отива. Правят див, необуздан, приключенски секс, след което Пипи разпитва Барда. Той не иска да говори много за града, но след като Пипи м у обръща внимание, че е тръгнала на мисия и колкото по-бързо я изпълни, толкова по бързо ще успее да се върне при него да палуват, той разказва историята на призрака - умряла щерка, убита неясно от кого точно, умряла майка, се первръща в призрак и тормози града. Станало е преди известно време. С лека ревност към Албер, Барда казва, че не го познава, но ако ѝ трябва информация за някого, да пита старчоците - те знаят всичко и всички в града.
В кръчмата, Кичка е разбрала, че в града наскоро е дошъл нов човек и се е заселил в една от къщите.
Пипи се връща ощастливена при приятелките си.
Към 4 следобяд, докато са още в кръчмата се чува писъка на Елизабет (призръка). Всички са изплашени и става ясно, че тя по принцип не стига до тази част на града. Кръчмата затваря, всички се омитат.
Компанията тръгва в обратната посока на тази, от която идва писъка, към къщата на новодошлия.
В писмото с инструкции от Чарли, на дъното има 6, равномерно разпределени, точки. Тошка чука на вратата 6 пъти (равномерно). Отключва се, след което се чуват стъпки, влизащи по-навътре. Компанията влиза в къщата и вижда добре облечен възрастен мъж, който е с гръб към тях в дъното на едната стая. (На закачалка виси изхабена пътничекса мантия). Той им казва "Забавихте се. Аз съм..."
Край на Сесия 3
